Здравей
Потребител:

Парола:


Помни ме

[ ]
[ ]
EasyGallery
Nasko Art Photography
The Magic of Sunrise and Sunset
История на кафето


За родина на кафето се смята Eтиопия,където и до днес се среща и като диворастящо растение. Първи от арабите започнали да пият кафе не йеменците, а жителите на изчезналия град Джулфара на територията на емирата Рас ел Хайма.При разкопките на този легендарен град археолозите открили вероятно най-древните зърна на Арабския полуостров, които се отнасят към началото на ХII столетие от нашата ера. Жулфарахците си приготвяли напитката, варейки зърна и изсушени листа.
Този начин на приготвяне се използва и до днес на някои места в Арабския полуостров. Бедуинското светло кафе далля (по името на медния съд, в който се приготвя) е изключително силно и се пие в специални миниатюрни чашки за по 2-3 глътки. С далля и фурми бедуините посрещат желани и скъпи гости и до днес. Но своята популярност кафето дължи не на родината си, а на Йемен — Робите, отвеждани в арабските страни, пренесли странната храна на своите племена и тя станала достояние на арабите. Именно от там арабските търговци първи започват разпространението му. Все още дори и специалистите спорят за произхода на името му. Някои смятат, че „кафе“ се образува от арабското „кауе“, което означава сила, енергия. Други го свързват с названието „кахва“, идващо също от арабски и означаващо „вино“. Третата версия е на база името на провинция Каффа в южна Етиопия, където и до днес из горите се среща диворастящо кафе.
Историята с откриването на напитката кафе се губи далеч назад във вековете. Една от легендите разказва за етиопския пастир Калид (или Калди), живял през IX в. Той бил сериозен и отговорен човек. Един ден неговите кози не се прибрали в кошарите и Калди тръгнал да ги търси. Когато ги открил, се учудил на странното им поведение – те подскачали сякаш от радост около храст с червени плодове. Калди забелязал, че козите му са яли от тях и решил да ги опита и той. Скоро и самият козар започнал да танцува около дървото. В този момент Аукуба /Aucuba/ -монах от съседен град, минал покрай Калди и неговите кози. Той бил много изтощен от дългия път, който изминал без да спре да поспи и да се нахрани. Аукуба забелязал, че Калди и неговите кози се държат необикновено и тъй като бил гладен решил и той да опита от червените плодове. Изведнъж се почувствал бодър и отпочинал. Той взел малко плодове и когато се прибрал вкъщи ги смесил с друга храна и приготвял отвара от кафейните плодове, с която снемал умората и изтощението по време на продължителните религиозни церемонии. Слухът за невероятното действие на неговите напитки бързо се разпространил в другите градове и манастири. Аукуба станал много богат, но никой не знае какво е станало с Калди.
В средата на XIV в.в Йемен при ритуалните си обреди, религиозните ереси на суфиите употребявали количества кафе, навик, който възприели от суфия Ебу-и-Хасан Сазили, основател на ордена Сазили. Според преданието, отивайки на поклонение в Мека той сварил и изпил сока от зърната, които са му били поднесени и така открил чудодейните свойства на ободряващата напитка. С течение на времето, последователите на Сазили разпространили кафето в Мека, а по – късно и в Кайро.
Първоначално разпространението на кафето ставало бавно. Използвали го главно като лечебно средство при слабост и умора. Освен това самата „одисея“ по разпространението на кафейното дърво се оказала доста дълга и сложна. Арабите, стремейки се да съхранят тайната на своето откритие, отказвали да изнасят сурови семена кафе, обяснявайки, че ако не са предварително изсушени и изпечени, ще се повредят и станат негодни за употреба. Многочислените ислямски поклонници, посещаващи Мека, бързо станали почитатели на любимото питие на местните. Скоро започнали да отнасят по родните си места зърна кафе от Мека, наричайки го „ислямско вино“. Поради особено засилилата се страст на арабите към кафето, през 1511 г. висшето ислямско духовенство създало в Мека „Съвет по кафето“. На този съвет след дълго обсъждане било решено, че кафето развращава разума и чувствата на правоверните и ги отвлича от правата вяра. Кафето, както и виното, били забранени. Но не след дълго забраната касаеща кафето била постепенно и благополучно забравена. Разпространението на кафето по света започва през 16- 17 век.
Според някои източници йеменското кафе е внесено в Истанбул през 1543 г . Година по-късно е започнал системния му внос от Дамаск и Халеп. Арабските търговци пренасяли товари с ценните зърна от Йемен до Джеда, прекосявайки Египет, керваните са стигали до Александрия. От пристанището на Александрия са товарели кафето на търговски кораби с направление Еминъоню и търговските пристани на Босфора.

кафе чаша декорацияВ следствие от разпространението на кафето са създадени и кафенетата. Те са се появили през последния период от управлението на султан Сюлейман Великолепни. Първото кафене в Истанбул е отворило врати през 1555 г. на площад Тахта–Кале, чиито собственици били двама сирийци. Кафенетата са първото пространство извън дома, посещавано само от мъже.Това е било място за срещи и разговори за събитията от всекидневието, забавления и убиване на свободното време. Както в повечето случаи, успехът ражда и врагове. Цялата отоманска столица се разделила на 2 лагера — единият на горещите привърженици на кафето, възхваляващи чудесните му свойства. Другият — яростно заклеймяващи го, обосноваващи се с това, че Коранът позволява единствено джамията да бъде сборен пункт на правоверните, а кафето е не друго, а коварен дар на дявола и е забранено от пророка. Султан Сюлейман Великолепни се отнесъл с равнодушие към споровете и вълненията заради кафето. Но неговият приемник Мурад IV бил зле настроен към кафелюбителите. Всички кафенета били затворени, а посетителите им грозяло смъртно наказание, ако не се съобразяват със заповедите на падишаха. Една нощ Мурад придружен от голям патрул, излязъл да извърши проверка. Резултатът - 146 кафеджии и клиенти били заловени, заклани и после окачени за назидание на останалите. През следващите 30 години Истанбул живял без кафенета. Световната история обаче показва, че гоненията не могат да пресекат и унищожат това, което се харесва на народа. Любителите на кафе започнали да ходят до Бурса, за да пият своята любима напитка. При управлението на султан Ахмет III кафенетата и пивниците отново са отворени в Истанбул. Кафенетата веднага започнали да процъфтяват, придобивайки характер на обществени клубове, където на чашка ароматно кафе и упойващия дим от наргилетата, правоверните обсъждали всякакви въпроси, най-често тези от политиката.
В Западна Европа кафето прониква по-доста куриозен начин.При обсадата на Виена от турците, виенчанинът Франц Георг Колшитски изиграл важна роля за спасяването на града. Бягайки, турците оставили след себе си чували със “сух черен фураж”. Колшитски, който бил живял в турция, се досетил че това е кафе и поискал чувалите като награда за заслугите си. С тези чували отворил първото кафене в централна Европа. Пак той подобрил вкуса на напитката като пречистил смляната смес през филтър, добавил мляко и го подсладил. Така се появило виенското кафе.
През 1600 г. италиански търговци започнали да внасят кафе в западна Европа., но поради високата му цена то било достъпно само за аристократите. Използвайки турската опасност, съветниците на папата го подтикнали да обяви любимото питие в Османската империя като част от неверническата заплаха. Той обаче решил да го благослови, като по този начин разрешил на вярващите християни да пият кафе.
Разбира се и в Европа кафето среща яростна съпротива. Най-ревностни противници му били търговците на бира, за които то станало опасен конкурент. Дълго време то е екзотична, скъпа и недостъпна напитка. Арабските търговци, опасявайки се от загуба на монопола си над търговията с този ценен продукт, много строго охранявали суровите зърна. Дълго време търговци, пътешественици и дипломати се опитвали тайно да пренесат и засадят в Европа ценните семена.Холандците били първите европейци, на които се удало да отгледат фиданка кафейно дърво. През 1616 г. холандеца Петер ван дер Брок, който се занимавал с търговия в йеменското пристанище Мока, завръщайки се в родината си, посадил няколкото откраднати зърна в ботаническата градина в Амстердам, а шведският учен и негов приятел Карл Линей отгледал от тях няколко фиданки „Кафе Арабика“. През 1658 г. предприемчивите холандци създали и своя плантация кафе в колонията си на о. Цейлон (днес Шри Ланка).
Първото публично представяне на кафето във Франция се осъществило през 1664 г., когато на официален обяд в Лувъра Людовик XIV го опитал за пръв път. Впоследствие кралят издал указ, с който одобрил харесалата му напитка. Но всъщност откритото появяване на кафето във Франция е няколко години по-късно, през декември 1669 г. Това време е свързано със сложна дипломатическа борба, която водели помежду си Франция и Турция. Представителят на турския султан Мехмед IV — Сюлейман Мустафа Ага бил приет в двореца Сен Жермен ан Ле. До самото си заминаване той черпел гостите си с неизвестна напитка. Дипломатическите контакти не донесли някакъв положителен резултат, но затова пък кафето очаровало французите. Екзотиката на турската кафейна церемония — ярки, пищни и скъпи дрехи, слуги-негри, гореща, черна напитка с непривичен вкус и възбуждащ аромат се преплитал с уханието на тежък и омайно сладък ориенталски парфюм — всичко това поразило въображението и „запалило“ френските аристократи. И само няколко години след това, за разлика от холандците, французите получили една шепа качествени зърна кафе без да крадат, по съвсем честен начин. Тези зърна били подарък за краля на Франция — Людовик XIV, от султана на Йемен в знак на благодарност, че френският кралски лекар излекувал сериозно заболялото му ухо. И така през 1714 г. било засадено и първото кафейно дърво в парижката ботаническа градина. Людовик XIV се оказал страстен любител на кафето. Знаейки това и в знак на добра воля, холандската кралица му подарила фиданка кафейно дърво, което било посадено при поникналите вече растения в парника на парижката ботаническа градина. От израсналите фиданки впоследствие били създадени кафейни плантации във френските колонии в Южна и Централна Америка и Карибите.
Първите няколко екземпляра кафейни дървета попаднали на о. Мартиника в Карибско море около 1720 г. благодарение на огромните усилия на Габриел де Клие, който първоначално се опитал да убеди парижките власти да му дадат няколко кафейни дръвчета, които да засади на острова. Получил отказ и сам откраднал 3 броя. Според преданието пътя му бил осеян с препятствия и капани— опитали се да му откраднат скъпоценната стока, обявили го за холандски шпионин, който нарочно изнася фиданките от Франция, макар че о. Мартиника бил френска колония, водата за пиене започнала да не достига и се наложило да дели своята дажба с фиданките. Въпреки пречките ценният товар достигнал своята цел и едното от кафейните дръвчета било пресадено в Пребер, където за неговото култивиране се грижели роби. През 1726 получили и първата реколта от кафе. А през 1777 г. в Мартиника вече растели между 18 и 19 милиона кафеени дръвчета.
Иначе първите сведения за потреблението на кафе на новия континент датират от 1668 г. Много бързо след разпространението на ароматното растение там, жанрът кафене станал популярен в Ню Йорк, Филаделфия и Бостън.От развилата се кафейна плантация на о. Мартиника впоследствие разнесли кафето из Хаваите и Мексико, и на болшинството острови в Карибско море. След Мартиника новата ценна култура стигнала първо до холандската колония Суринам, после във Френска Гвиана и Бразилия
В Италия кафето се появява в средата на 17 век. Венецианските търговци, узнавайки за чудотворното му въздействие върху организма, незабавно реагират и през 1645 г. на площад „Сан Марко“ във Венеция се открива първото кафене — „Кафе Флориан“. И до днес то е едно от най-известните и скъпи кафенета не само във Венеция, а и в целия свят. Италианците така се влюбват в кафето, че много скоро то става елемент от ежедневието им. Нещо повече — то става и тема на редица театрални представления като например известната пиеса на Карло Голдони "Магазинче за кафе". Феновете на кафето издавали и списание - "Il Caffe", което просъществувало само от 1764 до 1767 г., но дискутирало темите, които се обсъждали в кафенето: политика, право, наука и литература, карнавала.
Според легендата монасите-капуцини от един от манастирите, разположени северно от Рим, открили капучиното — може би най-известното днес италианско кафе. Като всички аскети, и те били лишени от земните радости. Е, измислили своя мъничка такава — да пият кафето само с мляко, което преди това разбивали над гореща пара до получаване на обилна, пухкава пяна. Но за да бъде млечната пяна по-устойчива, в процеса на разбиването добавяли и по лъжичка гъста сметана. Така нелекият им път към Бога станал даже прекрасен. Славата на чудесната напитка бързо се разнесла из цяла Италия.
И понеже светът постоянно върви към усъвършенстване, самоукият механик Дузепе леко изменил технологията на приготвяне, изобретявайки първата "машинка" за капучино. Тя се състояла от две отделения. В първото се нагрявала вода до пара, която по тръбичка попадала във второто отделение, а там с бъркалка се разпенвало млякото. И до днес всички кафеварки за капучино работят на този принцип. Появили се нови термини с италиански произход, отнасящи се до кафето: "баристас" - тези, които умеят да приготвят еспресо, капучино, кафе-латте (кафе с мляко), кафе-ристретто (много силно), кафе-макиато (еспресо с мляко), кафе кон панна (кафе със сметана) ... И, мамма миа! - през 1948 г. италианският "баристо" Ашил Гаджия изобретил кафеварка-еспресо, което довело до революция в приготвянето на кафе-еспресо, т.е. "кафе под налягане".
В консервативна Англия първото кафене било своевременно открито, но не в столицата, а в академичен Оксфорд през 1650 г. Две години по-късно дошъл ред и на второто кафене — вече в Лондон. По това време кафето струвало едно пени, а основните клиенти били студентите, които дори смятали, че срещу едното пени в кафенето научават повече, отколкото на лекциите в университета. Новооткритите кафенета след това се "специализирали" горе-долу по следния начин - юристите се събирали в "The George", за медиците любимо място станало "Baston". Скоро кафенетата станали популярно място за изява и сред хората, изповядващи антиправителствени идеи, но когато крал Чарлз II решил да закрие тези "порочни" места, неговата забрана просъществувала едва 11 дена. Надигналата се силна протестна вълна го принудила да промени волята си. Вратите на кафенетата се отворили отново, а репутацията на краля поувяхнала. Все пак в края на краищата основна напитка на англичаните си останал чаят, а не кафето, благодарение на Източноиндийската компания, която доставяла от Индия доста по-евтин чай. Англичаните иначе пренесли кафето в Ямайка, където днес се отглежда един от най-прочутите и скъпи гурме видове кафе, Blue Mountain. През 1675 г. в Англия вече са съществували повече от 3000 кафенета.
Първият кафеман в Русия очевидно бил царят Алексей Михайлович Романов, комуто придворният лекар Самюел Колинс през 1665 г. започнал да предписва "познатото от перси и турци варено кафе" като "изрядно лекарство против надменност, настинка и главоболие". Но църквата считала, че кафето размътва мозъка и се стараела всячески да се противопостави на разпространението му. Синът му Петър I пък се „заразил“ от кафемания при посещението си у Николас Витсон —- предприемач и търговец на кафе в Холандия. С присъщото си усърдие Петър I започнал да внедрява чудодейната напитка сред своите поданици. Царят повелил щедро да черпят с напитка от задморската билка на всички големи събирания и балове в двореца, дори и просителите в канцеларията и посетителите на царския музей. След Петър I покровителка на кафето станала Анна Йоанновна Романова, императрица Всероссийска, по чието нареждане през 1740 г. като едно от увеселителните заведения се открива „Дом на кафето“. Малко по-късно нов тласък в разпространението на кафето в Русия дали руските офицери, пребивавали във Франция през войната от 1812 г. Там те придобили навика да пият кафе и при завръщането си го въвели като елемент при посрещане на важни гости. Открити били и първите кафе-сладкарници, но по правило в тях влизала само светска отбрана публика. Не след дълго обаче в Москва и Петербург се появили и първите "литературни кафенета", където започнала да се събира интелигенцията. Кафеманията дотолкова се разраснала, че в края на 19 век дори женската прислуга, постъпвайки на работа, се уговаряла за полагаща се „кафе-почивка“. През 1884 г. в Петербург се открила международна изложба по градинарство. На нея всички многобройни желаещи имали възможността да се научат на изкуството да пекат кафе и да приготвят напитка от него. След тази изложба вносът на кафе в Русия се увеличил неимоверно.
Бразилия станала кафейна държава по малко романтичен начин. В XVIII век между френска и холандска Гвиана се случил пограничен конфликт. Роля на посредник за урегулирането му приела Бразилия. За глава на делегацията бил назначен Франческо де Мело Палета. До приключване на мисията си той се сприятелил с местния губернатор и го помолил за фиданка кафе, но понеже износът бил строго забранен, той, уви, му отказал. Палета успял да помири страните и преди да си тръгне организирал банкет в чест на подписването на примирието. На този банкет били поканени видни гости, естествено и губернаторът с жена си. А тя очевидно харесала умиротворителя, защото при изпращането му на следния ден му подарила букет цветя, сред които имало и резници от кафейно дърво. След известно време благодарение именно на тях, Бразилия се превърнала в кафейна империя, чиито огромни плантации са "родени" от букета на една жена. Когато в средата на XIX век странна болест нападнала растенията в плантациите на Югоизточна Азия, Бразилия изплувала като главен световен производител на кафе - позиция, която пази и до днес.
И в Индия кафето се появява почти по същото време. Легендата разказва, че през 1670 г. мюсюлманският поклонник Баба Будан тайно изнесъл от Мека само 7 кафейни зърна, скрити в пояса му. Тези зърна той посадил в родното си място — Южна Индия, областта Чикмагалур. Днес този първи сорт индийско кафе се нарича „Old Chick“ и представлява 1/13 от износа на кафе от Индия. В чест на своя сънародник благодарните инд

[ Read the rest... ]
Posted by naskoart on събота 15 май 2010 - 06:48:58 | Read/Post Comment: 0 |изглед за печат създай pdf с тази новина
Категории новини
 18+
Help to buy a D-SLR
Чат
Трябва да сте логнат, за да пишете коментари на този сайт. За да се регистрирате моля натиснете тук ако нямате регистрация.


naskoart
24 авг : 21:18
„Човекът ме озадачава най-много, защото жертва здравето си, за да прави пари. След което жертва пари, за да оправя разваленото си здраве. И още, той става толкова притеснен за бъдещето си, че спира да се радва на настоящето; резултатът е, че той не живее нито в настоящето, нито в бъдещето; живее сякаш никога няма да умре и после умира, след като всъщност изобщо не е живял".
Далай Лама

naskoart
23 фев : 19:12
Разбрах, че трябва да намаля интернета в момента, в който отворих вратата на тоалетната с двойно натискане на дръжката.

:)
13 ное : 06:16
- Знаеш ли, - пита един младоженец приятеля си - каква е разликата между хиената и тъщата?
- Хиената изчаква докато умреш.

naskoart
29 окт : 17:16
Един мъж пуснал обява във вестника: “Търся съпруга”.
На следващия ден получил стотина писма. Във всички пишело: “Вземете моята”.

Гласуване
Гласувай :)

Гласувай за мен в BGTop100.com

NaskoArtPhotography

Handmade

Weather
RSS Публикации
Нашите новини могат да бъдат показвани с ползването на RSS.
rss1.0
rss2.0
rdf
Последни коментари
Все още няма коментари.
Последно от форумите
Публикувано от: naskoart
OFRM Geotrade 2016 Q3 CITY CYR за MapSourceDOWNLOA[още ...]
12 ное : 07:11

Публикувано от: Анонимен
OFRM Geotrade 2016 Q3 CITY CYRhttp://www4.zippysha[още ...]
26 окт : 18:19

Публикувано от: Анонимен
Благодаря Наско!
03 авг : 20:42

Публикувано от: naskoart
Опитай ТУК
18 юни : 12:25

Публикувано от: Анонимен
Дааа, Линка не работи. Моля те качи го на друго мя[още ...]
18 юни : 06:56

Публикувано от: Анонимен
Мерси за поддръжката на нашите MapSource и BaseCam[още ...]
14 юни : 07:24

Публикувано от: naskoart
OFRM Geotrade 2016 Q1 Topo Cyr за MapSource - 88,[още ...]
15 май : 14:22

Публикувано от: naskoart
OFRM Geotrade 2015 Q4 TOPO CYR за Map Source - 8[още ...]
13 яну : 20:10

Публикувано от: Анонимен
Благодарсности.
24 сеп : 11:59

Публикувано от: Анонимен
Благодарности за бързия отговор.
24 сеп : 11:26

Copyright © 1999-2018 NaskoArt