Здравей
Потребител:

Парола:


Помни ме

[ ]
[ ]
EasyGallery
Nasko Art Photography
The Magic of Sunrise and Sunset
Филмът Дом (Home - 2009)
За 200 000 години на Земята, човечеството е нарушило баланса на планетата, изграден за четири милиарда години. Цената, която трябва да платим е високо, но е твърде късно да бъдем песимисти - хората имат десет години да обърнат хода на нещата, за да не ограбят напълно богатствата на Земята и да променят навиците си.

Филмът Дом
Изслушай ме, моля те! Ти си като мен - хомо сапиенс, разумен човек. Живот, чудо във вселената, появило се преди около 4 милиарда години.

А ние, хората, само преди 200 000 години. Но ние успяхме да нарушим баланса, който е от съществено значение за живота.

Слушай внимателно тази удивителна история, която е твоя, и реши какво искаш да правиш с нея.

Това са следи от нашия произход. В началото нашата планета не е била нищо повече от един пожар, облак от свързани прахови частици, като толкова много подобни клъстери във вселената.

И все пак, това е мястото, където чудото на живота възникнало.

Днес, животът, нашият живот, е просто брънка във веригата от безбройните живи същества, наследявали едни други на Земята близо 4 милиарда години.

И дори и днес нови вулкани продължават да извайват нашите пейзажи. Те ни показват това, което Земята е била при раждането си - изливащи се планини, надигащи се от дълбините, втвърдяващи се, огъващи се, извисяващи се или разслояващи се на тънък слой, преди да се успокоят за известно време. Облаците пушек, извиращи от недрата на Земята, са подобни на първоначалната земна атмосфера. Атмосфера, лишена от кислород. Плътна атмосфера, изпълнена с вода, пара, пълна с въглероден двуокис. Пещ.

Земята се охладила. Водната пара кондензирала и паднала в проливен дъжд. На правилното разстояние от слънцето, не твърде далеч, не и твърде близо, перфектният баланс на Земята й позволил да запази водата в течно състояние. Водата прорязала канали. Те са като вените в тялото, клоните на дърво, съдове за сока, който водата дала на Земята. Реките отмивали минералите от скалите, добавяйки ги към сладката океанска вода. И океанската вода станала солена.

Откъде идваме ние? Къде се е зародил животът?

Чудо на времето, примитивни форми на живот все още съществуват в горещите извори. Те им придават специфични цветове. Те са наречени архебактерии. Те всички се хранят от земната топлина. Всички, с изключение на цианобактерията, или синьо-зелените водорасли. Само те са в състояние да се обърнат към слънцето и да уловят неговата енергия. Те са жизненоважен прародител на всички минали и настоящи растителни видове. Тези миниатюрни бактерии и техните милиарди потомци са променили съдбата на нашата планета. Те са преобразували нейната атмосфера.

Какво се е случило с въглерода, който е отравял атмосферата? Все още е тук, затворен в земната кора. Тук някога е било море, обитавано от микроорганизми. Те образували черупките си, извличайки въглерод от атмосферата, разтворен в океана. Тези слоеве са от натрупаните черупки на тези милиарди и милиарди микроорганизми. Благодарение на тях въглеродът е бил изцеден от атмосферата и други форми на живот са могли да се развият.

Животът е това, което променило атмосферата. Растенията, захранвани от слънчевата енергия, могли да разделят водната молекула и да извлекат кислорода. И кислородът изпълнил въздуха.

Водният цикъл на Земята е процес на непрекъснато обновяване. Водопади, водни изпарения, облаци, дъжд, извори, реки, морета, океани, ледници...Цикълът никога не се нарушава. На Земята има винаги едно и също количество вода. Всички следващи се видове живот на Земята са пили една и съща вода. Изумителната материя, наречена вода. Една от най-нестабилните от всички останали. Тя приема течно състояние като течаща вода, газообразна като пара, или твърда като лед.

В Сибир, замразената повърхност на езерата през зимата съдържа следи от силата, която водата освобождава, когато замръзва. По-лек от водата, ледът плува. Той образува защитна мантия срещу студа, под която животът може да продължи.

Двигателят на живота е свързаността. Всичко е свързано. Нищо не е самодостатъчно. Водата и въздухът са неразделни, обединени в живота и за нашия живот на Земята

Споделянето е всичко.

Зелената шир, надничаща през облаците, е източникът на кислород във въздуха. 70 процента от този газ, без който белите ни дробове не могат да функционират, идва от водораслите, които оцветяват повърхността на океаните. Нашата Земя разчита на равновесие, в което всяко същество има роля и съществува само чрез съществуването на друго същество. Фина, крехка хармония, която лесно може да се разруши. Така, коралите са родени от брака на водорасли и черупки. Кораловите рифове обхващат по-малко от 1 процент от океанското дъно, но осигуряват обитание на хиляди видове риби, мекотели и водорасли. Равновесието на всеки океан зависи от тях.

Земята отчита времето си в милиарди години. Необходими са й били повече от четири милиарда години, за да създаде дърветата. Във веригата от видове, дърветата са основата, перфектна, живееща скулптура. Дърветата побеждават гравитацията. Те са единственият естествен елемент, вечно движещ се към небето. Те растат спокойно към слънцето, което подхранва тяхната корона. Те са наследили от микроскопичните цианобактерии способността да улавят енергията на светлината. Те я съхраняват и се хранят с нея, превръщайки я в дърво и листа, които след това се разграждат в смес от вода, минерали, растения и жива материя.

И така, постепенно, се формира почвата. Почви, преливащи от непрестанната дейност на микроорганизми, хранещи се, копаещи, обогатяващи я с кислород и трансформиращи я. Те правят хумус - плодородният слой, с който е свързан целият живот на Земята.

Какво знаем за живота на Земята? Колко видове познаваме? Една десета от
тях? Стотна, може би? Какво знаем за връзките, които ги свързват? Земята е чудо. Животът остава мистерия.

Образуват се животински семейства, обединени от обичаи и ритуали, предавани през поколенията. Някои се адаптират към естеството на пасищата си, и те се приспособяват към тях. И двете страни печелят. Животното утолява глада си и дървото може да процъфти отново. В голямото приключение на живота на Земята, всеки вид има своята важна роля, всеки вид има своето място. Никой не е безсмислен или вреден. Те всички се балансират.

И тук ти, хомо сапиенс, разумни човеко, влизаш в историята. Ти се възползваш от невероятното наследство, старо почти четири милиарда години, дарено от Земята. Ти си само на двеста хиляди години, но промени лицето на света.

Въпреки уязвимостта си, ти си присвои всеки хабитат и завладя огромни територии, както никой друг вид преди теб. След сто и осемдесет хиляди години номадски живот, и благодарение на по-мекия климат, хората се установяват на едно място. Вече не зависят от лова, за да оцелеят. Избират да живеят във влажни места, богати на риба, дивеч и диви растения. Там, където земята, водата и животните се съчетават. Дори и днес, по-голямата част от човечеството живее на континенталните брегови линии или бреговете на реките и езерата.

На планетата, всеки четвърти човек живее по същия начин, както човечеството преди шест хиляди години, живеейки само от енергията, която природата дарява сезон след сезон. Това е начинът на живот на един милярд и половина души, повече от общото население на всички богати държави.

Но средната възраст е малка и тежкият труд си взима своето. Несигурността на природата тежи на ежедневието. Образованието е рядка привилегия. Децата са единственият актив на семейството, тъй като всеки допълнителен чифт ръце е необходим принос за неговото съществуване.

Човешкият гений винаги е осъзнавал своята слабост. Физическата сила, с която природата недостатъчно е дарила хората, е открита в животните, които им помагат да откриват нови територии.

Но как може да се завладее светът на празен стомах? Изобретяването на земеделието преобръща историята ни. Било преди по-малко от десет хиляди години. Земеделието било нашата първа голяма революция. То е довело до първите излишъци и поражда градовете и цивилизациите. Спомените за хиляди години борба за храна избледняват. Направили зърното основа на живота, ние умножихме броя на сортовете и се научихме да ги адаптираме към почвите и климата.

Ние сме като всички видове на Земята. Нашата основна дневна грижа е да се изхраним. Когато почвата е по-бедна и водата малко, ние сме в състояние да приложим чудовищни усилия, за да извлечем от земята достатъчно, за да оцелеем. Хората са променили земята с търпение и отдаденост, които Земята изисква, в почти жертвен ритуал, извършван отново и отново. Селското стопанство е все още най-разпространено занимание на света. Половината от човечеството обработва почвата, повече от три четвърти от тях на ръка. Селското стопанство е като традиция, предавана от поколение на поколение в пот и труд, т.к. за човечеството това е необходима предпоставка за оцеляване.

Но след като разчитало на мускулите толкова време, човечеството намерило начин да използва енергията, погребана дълбоко в Земята.

Тези пламъци са също от растения. Част от слънчева светлина. Чиста енергия. Енергията на слънцето, уловена над милиони години от милиони растения повече от 100 милиона години назад. Това са въглищата. Това е газта. И, преди всичко, това е нефтът. Този лъч светлина /нефтът/ освободи хората от труда над земята.

С петрола започна ерата на хората, които се освободиха от клещите на времето. С нефта някои от нас придобиха безпрецедентни облаги и комфорт.

И за 50 години, един живот време, Земята е по-радикално променена отколкото от всички предходни поколения на човечеството.

По-бързо и по-бързо.

През последните 60 години населението на Земята се е утроило.

И над 2 млрд. души са се преместили в градовете.

По-бързо и по-бързо.

Шенжен, в Китай, със стотици небостъргачи и милиони жители, беше само малко рибарско селце едва преди 40 години.

По-бързо и по-бързо.

В Шанхай, 3000 кули и небостъргачи са били построени за 20 години. Още стотици се строят.

Днес, повече от половината от световното население, което е над 7 милиарда души, живее в градове.

Ню Йорк. Първият в света многомилионен град е символ на експлоатацията на енергийните ресурси на Земята от човешкия гений. Работната ръка на милиони емигранти, енергията на въглищата, безкрайната сила на петрола. Америка първа впрегна феноменалната и революционна сила на "черното злато".

В полетата, машини замениха хората. Литър петрол генерира повече енергия от 100 работника за 24 часа. В Съединените щати са останали само 3 милиона фермери. Те произвеждат достатъчно продукция да храни 2 милиарда души.

Но по-голямата част от това зърно не се използва да храни хората. Тук, както във всички други индустриализирани нации, тя се превръща в храна за добитък или биогорива.

Лъчът светлина /нефтът/ прогони сушата, която преследваше обработваемите земи. Нито един поток не пренебрегва водните нужди на селското стопанство, които са 70 процента от потреблението на вода.

В природата всичко е свързано. Разширяването на обработваеми земи и селскостопански култури насърчава развитието на паразити. Пестицидите, още един подарък на нефтохимичната революция, избиват паразитите. Лошата реколта и гладът останаха далечен спомен. Най-голямото главоболие сега е какво да се прави с излишъците, породени от модерното земеделие. Но токсичните пестициди, изсипани във въздуха, почвата, растенията, животните, реките и океаните проникват дълбоко в клетките на организмите и се споделят от всички форми на живот. Дали са опасни за хората, които са спасили от глада? Тези фермери, в жълтите защитни костюми, вероятно знаят най-добре.

После дойдоха торовете, друго нефтохимично откритие. С тяхна помощ се постигат отлични резултати, дори от считани за лоши досега земи.

Култури, адаптирани към почвите и климата, се заменят с по-продуктивни и лесни за транспорт.

И така, в миналия век, 3/4 от сортовете, отглеждани от земеделските производители повече от хиляди години, са били изтрити от лицето на Земята. Докъдето ви виждат очите, има тор отдолу и пластмаса отгоре. Оранжериите на Алмерия, Испания, са зеленчуковата градина на Европа. Всеки град чака "перфектните" зеленчуци всеки ден да бъдат доставени със стотици камиони в супермаркетите му.

Колкото повече една страна се развива, толкова повече месо консумират жителите й. Как може да се задоволи тази световно нарастваща нужда без да се прибягва до препълнени ферми с говеда?

По-бързо и по-бързо.

Подобно на жизнения цикъл на добитъка, който може никога да не види поляна. Произвеждаме месото бързо и това е станало наше ежедневие. В тези огромни развъдници, стъпкани от милионите говеда, няма да порасне и стръкче трева. Флотилия от товарни автомобили от всяко кътче на страната носи тонове зърно, соево брашно и богати на протеин гранули, които ще се превърнат в тонове месо.

Резултатът е, че трябват 100 литра вода за производството на 1 кг картофи, 4 000 литра вода за 1 кг ориз и 13 000 литра за 1 кг говеждо месо. Да не говорим за разхищенията в процеса на производство и транспорт на нефта.

Нашето селско стопанство е станало петролозависимо. То храни 2 пъти повече хора на Земята, но е заменило разнообразието със стандартизацията. То ни дава спокойствие и комфорт, но прави живота ни необратимо зависим от петрола. Това дава ново измерение на времето.

Нашият световен часовник сега бие с ритъма на неуморните машини, хванати с ритъма на слънчевия лъч /нефтът/.

Цялата планета е внимателна към този ритъм на нашите надежди и илюзии. Същите надежди и илюзии, които се развиват заедно с нашите нужди, все по ненаситните желания и лекомислие.

Ние знаем, че краят на евтиния петрол идва, но отказваме да го приемем.

За много от нас американската мечта е въплътена от легендарния град - Лос Анджелис. В този град, който се простира на над 100 км, броят на автомобилите е почти равен на броя на жителите. Тук енергетиката поставя фантастично шоу всяка вечер. Дните изглеждат като бледо подобие на нощите, които превръщат града в звездно небе.

По-бързо и по-бързо.

Разстоянията вече не се броят в мили, а в минути. Автомобилите оформят нови предградия, където всеки дом е крепост, безопасно разстояние от градските центрове, и където спретнати и чисти редове от къщи се натрупват по задънени улици. Това се е превърнало в световна мечта, проповядвана от телевизиите по света. Дори и тук, в Пекин, тя е клонирана, копирана, и тези къщи се строят навсякъде, което убива китайската култура.

Автомобилът е станал символ на комфорт и прогрес. Ако този модел беше последван от всяко общество, то на планетата нямаше да има 900 милиона автомобила, както е сега, а 5 милиарда.

По-бързо и по-бързо.

Колкото повече се развива светът, толкова по-голяма става жаждата му за енергия. Навсякъде копаят машини, дълбаят и разкъсват Земята, търсейки парчетата звезди, заровени дълбоко от самото създаване на планетата. Минералите. Като привилегия на силата, 80 процента от тези минерали се използват от 20 процента от световното население. Преди края на този век, прекомерната експлоатация на мините ще изчерпи ресурсите на планетата.

По-бързо и по-бързо.

Корабостроителници произвеждат много петролни танкери, контейнерни кораби и газ танкери, за да се погрижат за нуждите на глобалната индустриална продукция. Повечето потребителски стоки пътуват хиляди километри от страната на производство до страната на потребление.

От 1950 г., обемът на международната търговия се е увеличил над 20 пъти. 90 процента от търговията се движи по море. 500 млн. контейнера се транспортират всяка година. Тръгнали към света на големите центрове на потребление, като Дубай. Дубай е нещо като връх на Западния модел - страна, където невъзможното става възможно. Изграждане на изкуствени острови в морето, например. Дубай има малко природни ресурси, но с парите от нефт той може да се снабди с милиони тонове материал и работници от всички краища на планетата. Дубай не е земеделска земя, но той може да внася храна. Дубай няма вода, но може да си позволи да изразходи много енергия за обезсоляване на морска вода и да изгради най-високите небостъргачи. Дубай има безспирно слънце, но няма соларни панели, произвеждащи енергия. Той е емблема на възход и модернизация, и не пропуска да изуми света. Дубай е като черешката на тортата на всички световни пари. Нищо не е по-далеч от природата от Дубай, макар че нищо не зависи от природата повече от Дубай. Дубай е нещо като кулминация на Западния модел.

Ние не разбираме, че зависим от това, което природата ни предоставя.

От 1950 г. риболовът се е увеличил петорно. От 18 до 100 милиона метрични тона
годишно. Хиляди риболовни кораби изпразват океаните. Три четвърти от риболовните зони са изчерпани или застрашени от изчерпване. Повечето големи риби са изчезнали като вид, тъй като не им се оставя време да се размножават. Ние разрушаваме цикъла на живота, който ни е даден. При сегашното положение, всички рибни видове са застрашени от изчерпване и пълно изчезване. Основното меню на всеки пети човек по света е риба. Ние сме забравили, че ресурсите са оскъдни.

Петстотин милиона хора по света живеят на пустинни земи, това е повече от населението на Европа. Те знаят стойността на водата. Те знаят как да я използват пестеливо. Тук те зависят от кладенци с подпочвена вода, натрупана в миналото, когато е валяло по тези пустини. Преди 25 000 години. Подпочвените води също позволяват отглеждането на някои култури в пустинята, за да се осигури храна за местното население. Полетата с кръгла форма се оросяват с тръби, които също изпомпват подпочвените води.

Но това има висока цена. Подземните води не се възобновяват. В Саудитска Арабия, мечтата за индустриално земеделие в пустинята е избледняла. Като стара карта, осветените петна показват изоставените парчета земя. Напоителната техника все още е там. Енергията за изпомпването на водата е все още там. Но подземните води са силно изчерпани.

Израел направи от пустинята обработваеми земи. Въпреки, че тези парници се напояват капка по капка, потреблението на вода продължава да нараства заедно с износа. Някога силната река Йордан вече е само тънка струйка. Нейната вода е стигала до супермаркетите навсякъде по света в щайги за плодове и зеленчуци.

Съдбата на река Йордан не е единствена. На Земята, 1 от 10 големи реки не стига до морето за няколко месеца в годината. Лишено от водите на река Йордан, нивото на Мъртво море спада с повече от метър на година.

Индия рискува да е най-страдащата страна в света от липсата на вода през следващия век. Огромно количество вода отива за нарастващото население и през последните 50 години са изкопани 21 милиона кладенци. В много части на страната, изкопът трябва да слиза все по-надолу, за да стигне вода. В Западна Индия, 30 процента от кладенците са били изоставени. Подземните води пресъхват. Големи резервоари ще задържат мусонните дъждове за възстановяван

Posted by naskoart on четвъртък 14 февруари 2013 - 19:20:51 | Read/Post Comment: 0 |изглед за печат създай pdf с тази новина
Help to buy a D-SLR
Чат
Трябва да сте логнат, за да пишете коментари на този сайт. За да се регистрирате моля натиснете тук ако нямате регистрация.


naskoart
24 авг : 21:18
„Човекът ме озадачава най-много, защото жертва здравето си, за да прави пари. След което жертва пари, за да оправя разваленото си здраве. И още, той става толкова притеснен за бъдещето си, че спира да се радва на настоящето; резултатът е, че той не живее нито в настоящето, нито в бъдещето; живее сякаш никога няма да умре и после умира, след като всъщност изобщо не е живял".
Далай Лама

naskoart
23 фев : 19:12
Разбрах, че трябва да намаля интернета в момента, в който отворих вратата на тоалетната с двойно натискане на дръжката.

:)
13 ное : 06:16
- Знаеш ли, - пита един младоженец приятеля си - каква е разликата между хиената и тъщата?
- Хиената изчаква докато умреш.

naskoart
29 окт : 17:16
Един мъж пуснал обява във вестника: “Търся съпруга”.
На следващия ден получил стотина писма. Във всички пишело: “Вземете моята”.

Гласуване
Гласувай :)

Гласувай за мен в BGTop100.com

NaskoArtPhotography

Handmade

Weather
RSS Публикации
Нашите новини могат да бъдат показвани с ползването на RSS.
rss1.0
rss2.0
rdf

Fatal error: Call to undefined method e107::lan() in /home/naskoart/public_html/portal/e107_plugins/social/e_comment.php on line 11