Търси Digital SHIT
Социални
Новини по месеци 2024
пвсчпсн
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 
NaskoArt Photography

Sunrise & Sunset
Магията на Странджа

Пепелта на времето: Нестинарите от село Българи продължават традицията

on 25 апр 2024  Posted by naskoart  Category: Интернет  

Ходенето върху жарава е древна традиция, която в наши дни се практикува на немалко места по света – освен в България, я има в 5 села в Северна Гърция, при индийците от щата Тамил Наду, при племената Кунг в пустинята Калахари, при някои племена в Полинезия, в село Сан Педро Манрике в Испания и други. В България традицията повелява всяка година на 3 юни вечерта, на мегдана в село Българи в Странджа планина да се разстеле жарава, върху която с иконата на Св.св. Константин и Елена в ръце да танцуват нестинари. Още сутринта на 3 юни хората от селото обличат иконата в червен плат и я отнасят с шествие до параклиса Св. Константин край село Българи, където всички се измиват с вода от аязмото. След това връщат иконата обратно в конака - сградата, където нестинарите се подготвят за танца. След залез нестинарите, прекарали цял ден в молитви и подготовка, изпадат в транс и под звука на тъпан и гайда (специална нестинарска мелодия) излизат за танца си върху въглените. Има много научни, езотерични и религиозни обяснения на мистерията на нестинарството – всеки е свободен да вярва в каквото пожелае. Факт е, че след ходенето по нагорещените въглени, нестинарите са без следи от изгаряния по краката си. Историята - как се е появило нестинарството? Никой не може да каже точно кога е възникнало нестинарството, но се предполага, че по време на траките то се е практикувало от царя (който е бил и върховен жрец) като свещен ритуал за свързване с бога Слънце. С навлизането на християнството, ритуалът придобива някои християнски черти – смята се, че нестинарите носят иконата на Св.св. Константин и Елена в знак на благодарност за това, че Константин Велики прави християнството равноправна религия в империята. Запазилият се през хилядолетията обичай е прекъснат през 1941 г., а по време на комунизма е преследван и от властите, и от църквата, и бавно отмира. Възстановено е след промените, а от 2009 г. е включено в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

изглед за печат