Нестинарските игри в село Българи са една от най-уникалните и древни традиции в България. Всяка година на 3 юни, в деня на светите Константин и Елена, местните нестинари изпълняват свещения танц върху жарава, съчетавайки вяра, духовност и вековни обичаи.

Село Българи, разположено в живописната Странджа планина, е единственото място, където автентичната нестинарска традиция се е съхранила до днес. Ритуалът привлича посетители от България и чужбина, които идват да станат свидетели на впечатляващото преминаване през огъня под звуците на гайда и тъпан.

През 2009 година нестинарството е включено в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, като признание за неговата историческа и културна стойност. Посещението на нестинарските игри е незабравимо преживяване, което разкрива магията на Странджа и богатството на българските традиции.

#НестинарскиИгри #Нестинарство #СелоБългари #Българи #Странджа #България #БългарскиФолклор #Традиции #NestinarFireDance #Nestinari #FireDance #FireWalking #Strandzha #Bulgaria #BulgarianTraditions #BulgarianFolklore #AncientRitual #CulturalHeritage #TravelBulgaria #4K

Дара излезе, разтърси сцената и донесе на България победа, която ще се помни.

Аз винаги съм вярвал в нея. И днес Европа го потвърди.

Победата е наша.

#DARA #Bangaranga #Eurovision2026 #Bulgaria #Winner #EurovisionWinner #BGMusic #PopMusic #StageQueen #MusicIsPower #ProudBulgarian #NewEra #HitSong #ViralMusic #BalkanPop

Великденската традиция оживява най-красиво, когато се доверим на природата. Вместо химически бои… избираме нещо по-тихо, по-дълбоко… люспи от жълт и лилав лук… и щипка хибискус — за мек, почти поетичен пурпурен нюанс. Яйцето се намокря леко… и внимателно се овалва в нарязаните люспи. Те полепват по него като малки пеперуди… създавайки първите щрихи на бъдещата картина. След това го увиваме грижливо — в стар чорапогащник… и пристягаме добре. Сякаш му даваме своя малка вълшебна дреха. Потапяме яйцата в тенджера с вода… където вече сме добавили още люспи от лук, щипка сол… и лъжичка оцет — по желание. Хибискусът тихо отпуска цвета си… и водата започва да разказва история. Варим между 8 и 10 минути… а след това оставяме яйцата да изстинат в същата тази вода — за да поемат всяка капка от природната магия. И когато ги развием… се разкрива не просто яйце… а истинско произведение на природата — с причудливи шарки, живи нюанси и текстура, която не може да бъде повторена. Малко търпение… и природата рисува вместо нас.

#Великден #ВеликденскиЯйца #ЛюспиОтЛук #Хибискус #ЕстествениБои #Натурално #Традиции #България #DIY #Handmade #EasterEggs #NaturalDye #EcoFriendly

С дълбока скръб и мълчаливо преклонение светът прие новината за кончината на Негово Светейшество папа Франциск, който почина тази сутрин в 7:35 ч. местно време във Ватикана, в резиденцията си „Домус Санкта Марта“. Той беше на 88 години.

Роден като Хорхе Марио Берголио в Буенос Айрес, Аржентина, Франциск стана първият папа от Латинска Америка и първият йезуит на Светия престол. Неговият понтификат започна на 13 март 2013 г., след оттеглянето на папа Бенедикт XVI, и беше белязан от състрадание, скромност и активен ангажимент с проблемите на съвременното общество.

Светият отец се отличаваше с откритостта си към диалог с различни култури и религии, подкрепата си за бедните и изключените, както и с грижата си за опазване на планетата – чрез енцикликата "Laudato Si'", която постави началото на глобален католически екологичен дискурс.

Здравословното състояние на папа Франциск бе влошено през последните месеци, след прекарани респираторни инфекции и няколко хоспитализации. В последните си дни той остана в своята обител, заобиколен от близки съветници и духовници.

Ватиканът обяви, че започва деветдневен траур, по време на който ще бъдат отслужвани специални литургии. Погребението ще се състои в базиликата "Свети Петър", с участието на държавни глави, религиозни водачи и вярващи от цял свят.

Междувременно, подготвителните дейности за свикването на конклав вече започнаха. Съгласно църковния протокол, кардиналите ще се съберат между 15 и 20 дни след смъртта на папата, за да изберат негов наследник.

„Оставям земята с мир в сърцето си и надежда за Църквата. Молете се един за друг“ – това са последните думи, приписвани на Светия отец, цитирани от неговия говорител.

Папа Франциск ще остане в историята като папата на милосърдието, на близостта, на действието – един духовен водач, който пренесе Евангелието от олтара към улиците на света.

Животът струва! Колко ще платиш?
За всеки стойността е най-различна.
Можеш на врага си да простиш –
зависи колко силно ще обичаш.

Защо си мислиш,че е подарен?
Че просто ти е даден за заслуги?
Прахосвайки един единствен ден
ти губиш много, страшно много губиш.

Не трупай вещи, трупай простота,
отрупвай се с емоции и радост.
И ако ти останат до нощта,
със утрото раздай ги на приятел.

От гроба няма кой да те спаси.
И времето безмилостно изтича.
Не са ти нужни къщи и коли,
а някой който теб да заобича.

За кратко си дошъл на този свят.
Не ти е нужно да градиш палати.
Гради надежда, вяра, доброта.
Създай живот, жадувай свободата.

И знай, че красотата е тъга.
От залеза днес по-красиво няма!
Залязвай със достойнство, без вина.
И със усмивка силна и голяма.

Живей така,че в сетния ти ден
децата ти със гордост да закрачат.
Врагът ти да склони глава,
а небесата силно да заплачат.

Ден Първи /11 май 2024 г., събота/

9.30 ч. Представяне на участниците, който са се заселили на територията на ПП „Странджа”  
10.00 ч. Официално откриване на 20-тото издание на Фестивала на зелениката. Изпълнение на химна на българската гора „Хубава си, моя горо”  и химна на Странджа „Ясен месец“  от фолклорни групи на територията на ПП „Странджа“
10.10 ч. Поздравителни слова

11.00 ч. Обявяване на Конкурс за вкусна, пролетна, странджанска гозба

11.05 ч. На добре подготвените, мотивирани туристи и природолюбители отправяме четири различни предизвикателства - старт на първите два, най-дълги туристически маршрута през първия фестивален ден

 МАРШРУТ №3: До м. КОТВИНАТА, и манастирче "СВ. ТРОИЦА" с вековните лъжници...

Дължина: ≈11 км, 5½ часа

- КРЪГОВИЯ МАРШРУТ №4 за "Фестивала на зелениката 2024" (11 май): Граматиково – Труцкият път – Гя[в]ол долът – Кариерата – чешмата Пòте – изворите на Мъне (под Мързево / Кондолово) – отдих със закуски и напитки в Кондолово и обратно – по десния бряг на Мъне – край ман. Св. Елена – устието на Мъне – Бучово – Водопадът – Лозята-чешма – Граматиково

В едната посока: ~8 км, ама стръмни...

Време за отиване и връщане: ~6½ часа...

11.30 ч. Награждаване на победителите в  кулинарен конкурс – най-вкусен странджански зелник и най – пивка странджанска ракийка.

11.40 ч. Да се хванем на хорото – начало на фолклорната програма на 20-тия Фестивал на зелениката

11.50 ч. Старт на двата по-леки туристически маршрута през първия фестивален ден

- МАРШРУТ №1, ЛЕК И КРАТЪК – до ЯЗМИЦАТА и ман. "Св. Костадин"

ФЕСТИВАЛ НА ЗЕЛЕНИКАТА – 2024, в и край Граматиково, община Малко Търново

- МАРШРУТ 2 (със собствен превоз от Граматиково до Кондолово)

Пътеката "В царството на зелениката". Кръгов 4,5 км; (поне) 3 часа

12.00 ч. Начало на „Странджаски рупор” /микрофонът е ваш за песни, стихотворения, забавни разкази и всякакви лакърдии/
16.00 ч. Занимания от съкровищницата на Горската педагогика с деца – гости на Фестивала на зелениката

17.00 ч. Спортно състезание „Мама, татко и аз“ – кой какво може, как го прави, а колко ли е бърз!?

-Да видим на практика баланса в природата с мама, татко и аз – игра с топка и ринг за баланс

-Познай кое животно се крие зад гърба ми – въпроси и отговори

-Кой как носи семейството си – състезание за семейства с деца
20.00 ч.- Запалване на фестивалния огън. Вечеря под звездите – Надиграване около фестивалния огън, Кареоке, традиционен странджански фолклор, раздумка и странджански хора

 
Ден Втори /12 май 2024 г., неделя/

/12 май 2024, неделя/

5.30 ч. – Посрещане на изгрева. Зареждане с енергия.

9.30 ч. – Началото на сложен маршрут за подготвени и самоотвержени природоизпитатели.

МАРШРУТ №5 (в неделя!, 12 май)

Сбор – начална точка:

при ман. "Св. Илия", до Граматиково.

Преход: Ман. "Св. Илия" – Св. Марина – Тумбата – бродът при Гърковци на Велека – Индипасха...  И обратно...

Поне 6½ часа

(!!!) С ГАЗЕНЕ НА РЕКА ВЕЛЕКА до...

Доста над коляно и не чак до под пояс, ама...

ДВА ПЪТИ: на отиване и на връщане

***Надсловът на тазгодишния 20-ти Фестивал на зелениката решихме да бъде:

                                „ДА  НАПУСНЕМ  ГРАДА!”

Ходенето върху жарава е древна традиция, която в наши дни се практикува на немалко места по света – освен в България, я има в 5 села в Северна Гърция, при индийците от щата Тамил Наду, при племената Кунг в пустинята Калахари, при някои племена в Полинезия, в село Сан Педро Манрике в Испания и други. В България традицията повелява всяка година на 3 юни вечерта, на мегдана в село Българи в Странджа планина да се разстеле жарава, върху която с иконата на Св.св. Константин и Елена в ръце да танцуват нестинари. Още сутринта на 3 юни хората от селото обличат иконата в червен плат и я отнасят с шествие до параклиса Св. Константин край село Българи, където всички се измиват с вода от аязмото. След това връщат иконата обратно в конака - сградата, където нестинарите се подготвят за танца. След залез нестинарите, прекарали цял ден в молитви и подготовка, изпадат в транс и под звука на тъпан и гайда (специална нестинарска мелодия) излизат за танца си върху въглените. Има много научни, езотерични и религиозни обяснения на мистерията на нестинарството – всеки е свободен да вярва в каквото пожелае. Факт е, че след ходенето по нагорещените въглени, нестинарите са без следи от изгаряния по краката си. Историята - как се е появило нестинарството? Никой не може да каже точно кога е възникнало нестинарството, но се предполага, че по време на траките то се е практикувало от царя (който е бил и върховен жрец) като свещен ритуал за свързване с бога Слънце. С навлизането на християнството, ритуалът придобива някои християнски черти – смята се, че нестинарите носят иконата на Св.св. Константин и Елена в знак на благодарност за това, че Константин Велики прави християнството равноправна религия в империята. Запазилият се през хилядолетията обичай е прекъснат през 1941 г., а по време на комунизма е преследван и от властите, и от църквата, и бавно отмира. Възстановено е след промените, а от 2009 г. е включено в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.